История

Римският мост

Местноста върху която се разстила нашият комплекс е със силно изразен религиозен, културен и исторически облик. Един такъв отявлен пример с исторически акцент е построеният преди няколко столетия от чорбадижи Стоян Габровалията, "римски мост". Тази характерна за региона забележителност е достъпна за посетителите на Къмпинг Къпиновски Манастир посредством приятен горски път.

Многовековната история на нашите земи съхранява сведения за редица мостове, срутени и разрушавани през годините. За съжаление броят на оцелелите до днес, запазвайки своя оригинален вид е твърде малък. Те остават единствените безмълвни свидетели на възходи и падения, на благородни пориви и низки страсти. За тях, като че ли времето е спряло, изгубило се в тишината на отмиващата радости и мъка вода.

В местността "Горния боаз", на 1км под стената на яз. "Йовковци" и на около 3км южно от Къмпинг Къпиновски Манастир, се открояват се открояват руините на "старият" или "римският" мост, както го наричат местните жители, който е тясно свързан с историята на Еленския край. "Старият мост" на р. Веселина е построен със средства на еленския чорбаджия Стоян Грабровалията. Еленският първенец, ненавиждан от местното население заради своеволията си и поради тази причина публично съсечен в църквата "Св. Никола" в град Елена. Във водения от поп Марко "Еленски летопис за размирното турско време", е записано "... 1780г. Убиха чорбаджи Стояна, октомври 1 в неделя." В запазени спомени на съвременници се споменава.: " Знаел е греховете си чорбаджи Стоян, затуй тъй писал. Че раята кански писнала от золумите на алчните еленски чорбаджии. И омразата в душите си стаили. А там, където клетви чорбаджиите не стигали на помощ ножа и брадвата идвали и тайно някой чорбаджии били убивани. А Стоян Габровалията открито, с брадва пред църквата "Св. Никола" убили, когато излизал от нея. Затуй, че данък върху къщите през 1780г. покачил".

Осъзнавайки колко злини е сторил на еленчани, чорбаджи Стоян решава да изчисти съвестта си, дарявайки средства за направата на пътя и моста в "Горния боаз". Построяването на такива социално значими съоръжения дава възможност да се засили търговският обмен между околните села и махали и административният център Елена. Друга полза е улесняването на преминаването от двете страни на Балкана.

В близост до моста, върху скален отсек е изсечен надпис в осем реда на архаичен старобългарски език, които в превод гласи:

"1780
Да се знае как
стана мокаят
Стоян Габровалията
направи
пътя и моста
Минавайте и поменувайте,
а не кълнете."

Погледнато от друга страна, в духа на народните традиции, моста се явява връзката между света на живите и света на мъртвите. Свързва се с идеята за безпрепятственото му преминаване и попадане на душата в Рая. Естествено праведниците преодоляват това препятствие, то не е по силите на грешниците, които падайки от него , горят в пламаците на Ада. Ето защо, освен от чисто функционални подбуди, чорбаджията-дарител дава средствата за построяването на моста, считайки че по този начин ще изкупи греховете си. За да подсили значимостта на сътвореното и за да увековечи съграденото, текста завършва повелително " Минувайте и поменувайте, а не кълнете." Символиката на чисто човешките, християнски подбуди за построяването на моста, се допълва от изображението на латински кръст, изсечен в скалата близо до надписа от дясно.

Построяването на каменният мост, изсичането на надписа и кръстното изражение в близост до него, красноречиво говорят за един дълбок идеен замисъл от страна на еленският чорбаджия. Замисъл, в който се разкриват две противоположни насоки – рационална и емоционална. Добър или лош за съвременниците си, Стоян Габровалията дава средства за построяването на моста, който, макар и повреден и отдавна неизползван отстоява героично борбата с природните стихии. Нека проявим необходимата толерантност към онова, което еленският чорбаджия е оставил след себе си. А най-висшата форма на толерантност е стремежът да се индентифицираш с човека към когото я проповядваш, да се откажеш от своите възгледи, които обикновено си склонен да му припишеш и да се опиташ да възприемеш неговата гледна точка.

Затова "Минувайте и поменувайте, а не кълнете".

Къпиновски Манастир "Св. Никола Чудотворец"

Къпиновският Манастир "Св. Николай Чудотворец" се намира на около 18км южно от В. Търново и само на няколко стотин крачки от нашият къмпинг. Недалеч от светата обител е с. Къпиново, което е дало прозвището му. Манастирът е разположен в нагънатата местност, обрасла с буйна зеленина, на левия бряг на река Веселина. Само на около 200м от него се намира красив водопад с обилно стичаща се по белите скали кристалночиста вода. Къпиновският манастир, както и съседният Плаковски Манастир имат история, която през средновековието е свързана с разцвета и съдбата на столицата Велико Търново. От преданията и от някои прокрадващи се в документи оскъдни сведения се изяснява, че Къпиновският манастир датира от времето на Вторта българска държава.
Славната история на този значим християнски обект, както и на всички други създадени през средновековието такива, се прекъсва от завоюването на българската държава от османците през 1393-1396г. Манастирът бил разграбен, опожарен и дейността му временно секва. Тя обаче не замира завинаги. Съществуват сведения за възобновяване на живота в него през тежките години на XVI в. От тогава той многократно е разоряван, но местното християнско население упорито продължавало неговия живот. В обновения през XIX в. манастир се намират множество останки, свидетелстващи за тази настоятелност, като интересния поменик с формата на триптих от 1700г. Обителта се замогва и започва да води активен духовен живот през първата половина и средата на XIX в. Обновената по същото време църква по своя план и структура прилича на църквите в Арбанаси от XVII и XVIII в. Нейни изпълнители били майстори от гр. Трявна. В манастирския двор има кладенец-аязмо а по жилищните сгради се забелязват интересни капители, резбени детайли, каменни релефи и други.
Много интересна е историята на Къпиновския манастир през XIX век. Както и в другите манастири около Велико Търново, и тук кипяла активна възрожденска просветителска дейност. Имената на много манастирски духовници са свързани с народните борби за освобождение. Тук е ръкоположен първият български митрополит Софроний Врачански, където той прави и оставя своя знаменит препис на "История словеноболгарская" на Паисий Хилендарски. В манастира е действало добре обзаведено килийно училище. Всички тези факти изграждат представата за Къпиновския манастир като огнище на българската духовна култура, като създател през вековете на здрави народни традиции, като хранилище на народни таланти на българите.
Манастирът и неговите духовници участват активно в няколко националноосвободителни съзаклятия, организирани в Търново и в района, давали са подслон на участници в реболюционните борби. В този контекст може би най-любопитната за туристите история е килията, в която е преспивал Васил Левски. В нея са запазени иконите на Левски, както и разпятието, което той е поискал да има в килията. " Много пъти са идвали турци тук, но нито едно заптие не е оставало на пост около манастира. Всички са влизали да грабят, защото са мислили, че тук е монетарницата. Това не е било вярно, но пък е спасявало живота на Левски, който е успявал да избяга всеки път, щом е усетил опасност", разказва отец Никодим.
Днес Къпиновската обител е девическа, обстоятелство, осигуряващо качествено поддържане. Красивата околност, удобна за кампингов туризъм, богатство от исторически и художествени паметници разгарят все повече интерес към него.

Местност Къпиновски Манастир

От къпина или от капия? Повярвайте ни, днес е трудно да се докаже, но името на местността пренесено през осем столетия е останало. Според някои изследователи то е свързано с турското "капия", което в превод означава големи порти. Руините от масивния градеж могат да се видят и сега по стария римски път към Елена, където се е намирало старото землище на селото. Според други името се свързва с плодовете на къпиновият храст, но догадките остават и до днес. Когато през 1935г. властите се опитали да заменят името с Вратник ( българското значение на турската дума капия), капиновчани устояли името на селото си и започнали да го пишат по тогавашния правопис с еквивалента на днешното "Ъ" – Къпиново, т.е. от къпина. Къпиново е едно от най-старите селища във Великотърновска област. Селото може да се похали с история на повече от 820г., която води началото си от времето на втората българска държава. Тогава селото е било феодално владение на търновските царе. Окол 80г. след създаването на с. Къпиново в неговото землище е построен Къпиновският манастир. През годините светата обител оказва благотворно влияние за превръщането на селището в икономическо и духовно средище. Заради чистият въздух, свежата гора, прохладата на река Веселина и прекрасната природа наоколо Къпиновската местност предоставя на своите посетители невероятни условия за къмпинг туризъм и отмора.