История

Римският мост

Местността, в която е разположен нашият комплекс, е със силно изразен религиозен, културен и исторически облик. Ярък пример с исторически акцент е "римският мост", построен преди няколко столетия от чорбаджи Стоян Габровалията. Тази забележителност е достъпна за посетителите на къмпинг "Къпиновски Манастир" посредством приятен горски път.

Многовековната история на нашите земи съхранява сведения за редица мостове, срутени и разрушавани през годините. За съжаление, броят на оцелелите до днес, запазвайки своя оригинален вид, е твърде малък. Те остават безмълвни свидетели на възходи и падения, на благородни пориви и низки страсти. За тях сякаш времето е спряло, сляло се в едно с водата, отмиваща и радост, и печал. 

В местността "Горния боаз", намираща се на 1км под стената на яз. "Йовковци" и на около 3км южно от къмпинг Къпиновски, се издигат руините на "стария" или "римския" мост, както го наричат местните жители. "Старият мост" на р. Веселина е тясно свързан с историята на Еленския край. Той е построен със средства на еленския чорбаджия Стоян Грабровалията. Местният първенец е бил ненавиждан съгражданите си и поради тази причина е съсечен публично в църквата "Св. Никола" в град Елена. Във водения от поп Марко "Еленски летопис за размирното турско време", е записано "... 1780г. Убиха чорбаджи Стояна, октомври 1 в неделя." В запазени спомени на съвременници се споменава.: " Знаел е греховете си чорбаджи Стоян, затуй тъй писал. Че раята кански писнала от золумите на алчните еленски чорбаджии. И омразата в душите си стаили. А там, където клетви чорбаджиите не стигали, на помощ ножа и брадвата идвали и тайно някои чорбаджии били убивани. А Стоян Габровалията открито, с брадва пред църквата "Св. Никола" убили, когато излизал от нея. Затуй, че данък върху къщите през 1780г. покачил".

Осъзнавайки колко злини е сторил на еленчани, чорбаджи Стоян решава да изчисти съвестта си, дарявайки средства за направата на пътя и моста в "Горния боаз". Построяването на такива социално значими съоръжения дава възможност да се засили търговията между околните села и махали и административния център Елена. Друга полза е облекченото преминаване на Балкана.

Върху скалата в близост до моста е изсечен надпис в осем реда на старобългарски, които гласи:

"1780
Да се знае как
стана мокаят
Стоян Габровалията
направи
пътя и моста
Минавайте и поменувайте,
а не кълнете."

В народните традиции мостът се явява връзка между света на живите и света на мъртвите. Асоциира се с идеята за безпрепятственото му преминаване и попадането на душата в Рая. Единствено праведниците преодоляват това препятствие, като то не е по силите на грешниците, които, падайки от моста, горят в пламаците на Ада. Ето защо, воден освен от чисто функционални подбуди, чорбаджията-дарител дава средствата за построяването на моста, считайки че по този начин ще изкупи греховете си. За да подсили значимостта на сътвореното и за да увековечи съграденото, текстът завършва повелително "Минувайте и поменувайте, а не кълнете". Символиката зад чисто човешките и християнски подбуди за построяването на моста се допълва от изображението на латински кръст, изсечен в скалата близо до надписа.

Построяването на каменния мост, изсичането на надписа и кръстното изображение красноречиво говорят за един дълбок идеен замисъл от страна на еленският чорбаджия. Замисъл, в който се разкриват две противоположни насоки – рационална и емоционална. Добър или лош за съвременниците си, Стоян Габровалията дава средства за построяването на моста, който, макар и повреден и отдавна неизползван, отстоява героично борбата с природните стихии. Нека проявим необходимата толерантност към онова, което еленският чорбаджия е оставил след себе си. А най-висшата форма на толерантност е стремежът да се индентифицираш с този, към когото я адресираш; да се дистанцираш от възгледите си и да се опиташ да разбереш гледната точка на човека до теб.

Затова "Минувайте и поменувайте, а не кълнете".

Къпиновски Манастир

Къпиновският манастир "Св. Николай Чудотворец" се намира на около 20км южно от В. Търново и само на няколко стотин крачки от нашия къмпинг. Недалеч от светата обител е с. Къпиново, което е дало прозвището му. Манастирът е разположен на левия бряг на река Веселина в нагънатата местност, обрасла с буйна зеленина. Само на около 200м от него се намира красив водопад с кристално чиста вода, стичаща се по белите скали. Къпиновският манастир, както и съседният Плаковски Манастир имат история, която през Средновековието е свързана с разцвета и съдбата на столицата Велико Търново. От преданията и от някои оскъдни документални сведения разбираме, че Къпиновският манастир датира от времето на Вторта българска държава.
Славната история на този значим християнски обект, както и на всички други, създадени през Средновековието, се прекъсва от завоюването на българската държава през 1393-1396г. Манастирът бил разграбен, опожарен и дейността му временно секва. Тя обаче не замира завинаги. Съществуват сведения за възобновяване на живота в него през тежките години на XVI в. От тогава той многократно е разоряван, но местното християнско население упорито продължавало неговия живот. В обновения през XIX в. манастир се намират множество останки, свидетелстващи за тази настоятелност. Интересен пример е поменикът с формата на триптих от 1700г. През първата половина и средата на XIXв. обителта се замогва и започва да води активен живот. Обновената по същото време църква прилича по план и структура на църквите в Арбанаси от XVII и XVIII в. Нейни изпълнители били майстори от гр. Трявна. В манастирския двор има кладенец-аязмо, а по жилищните сгради се забелязват интересни капители, резбени детайли, каменни релефи и други.
Много интересна е историята на Къпиновския манастир през XIX век. Както и в другите манастири около Велико Търново, тук е кипяла активна просветителска дейност. Имената на много манастирски духовници са свързани с народните борби. Сред тях се откроява името на Софроний Врачански, който за кратко е игумен на обителта. В манастира е действало добре обзаведено килийно училище. Всички тези факти изграждат представата за Къпиновския манастир като огнище на българската духовна култура, като създател и пазител през вековете на здрави народни традиции. 
Манастирът и неговите духовници се включват активно в няколко националноосвободителни съзаклятия, организирани в Търново и региона и често са давали подслон на участници в революционните борби. В този контекст може би най-любопитна за туристите е килията, в която е преспивал Васил Левски. В нея са запазени иконите на Левски, както и разпятието, което е поискал. "Много пъти са идвали турци тук, но нито едно заптие не е оставало на пост около манастира. Всички са влизали да грабят, защото са мислили, че тук е монетарницата. Това не било вярно, но пък е спасявало живота на Левски, който е успявал да избяга всеки път, щом е усетил опасност", разказва отец Никодим.
Днес Къпиновската обител е девическа. Обстоятелство, осигуряващо качествено поддържане. Красивата околност, удобна за къмпингов туризъм и богатството от исторически и художествени паметници разгарят все повече интерес към него.

Местност Къпиновски Манастир

От къпина или от капия? Повярвайте ни, днес, през дистанцията на осем столетия, е трудно да се докаже произходът на името на местността. Според някои изследователи то е свързано с турското "капия", което в превод означава големи порти. Руини на масивен градеж могат да се видят и днес покрай римския път за Елена, където се е намирало старото землище на селото. Според други, името се свързва с плодовете на къпиновия храст, но догадките остават и до днес. Когато през 1935г. властите се опитали да заменят името с Вратник (българското значение на турската дума капия), капиновчани устояли името на селото си и започнали да го пишат по тогавашния правопис с еквивалента на днешното "Ъ" – Къпиново, т.е. от къпина. Къпиново е едно от най-старите селища във Великотърновска област. Селото може да се похали с история на повече от 820г., която води началото си от времето на Втората българска държава. Тогава селото е било феодално владение на търновските царе. Около 80г. след създаването на с. Къпиново в неговото землище е построен Къпиновския манастир. През годините светата обител оказва благотворно влияние за превръщането на селището в икономически и духовен център. Заради чистия въздух, свежата гора, прохладата на река Веселина и прекрасната природа Къпиновската местност предоставя на своите посетители невероятни условия за къмпинг туризъм и отмора.